Изпепелена от стенания безкрайни,
стоя и чакам своята съдба...
А неказани думи и велики тайни
някой ми прошепва зад гърба...
Но защо не мога все да се обърна?
И защо боли, когато плача?
Изпепелена ли съм или съм безсилна?
Кой ще чака с мене здрача?
Кой ще бъде тук да каже,
че различна съм била?
И кой ще ме остави да докажа,
че отново не разбирам любовта? ...