20 dic 2008, 10:09

Изпитание 

  Poesía » De amor
630 0 4
Не е възможно до търгуваш

с красотата звездна на небето.

Но заслужаваш да рискуваш

и да повярваш на детето,

в себе си невинност съхранило

и в съзерцанието на съня

останало гальовно, мило,

превзело най-примамлива мечта.

Изскубваш се от лоното на мъката,

над теб светлеят лазурни косите ми.

Защо ли тръпнем и вървим към пъкъла,

забравили нежност и вяра в дните ни?

Пресичаме пътеки непознати

и трескав дъжд попива в душите.

Не сме наивни, нито пък сакати,

щом в погледите обичта е скрита...


11.12.2008г.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??