Не ти искам нито меда, нито жилото, нито благодарностите... Даже и кафе
не желая да пия с теб, Любов! Не ли заради тебе ме разпъваха на кръст? И не ли заради тебе в ръцете ми забиваха пирони?
Аз исках да влезеш в мен с милувка, с нежност... Да ме взривиш. Клона, на който седя, да го разпукнеш. С плодовете му да ме нахраниш. И към Небето да полетя. А ти заплиташе все кукувичи прежди.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
все кукувичи прежди.
тъжно, размислящо...силно стихотворение..
Латинка златна, с обич за теб..