Изплаках си мечтите без сълзи,
обидите преглъщах ядно в душата.
Казвах си напред ще се върви,
дори в сърцето да затвориш ми вратата.
Изплаках и обидите, които
с мен вървяха от дете.
Не може на место безмълвно да стоите,
да се крия от мечтите като зад перде.
Поръсвах всичко както казваха с пепел,
по някога се давех със сълзи.
На външен вид изглеждах много весел,
с несподелена болка в моите гърди. ...