Изплаках си мечтите

Изплаках си мечтите без сълзи,

обидите преглъщах ядно в душата.

Казвах си напред ще се върви,

дори в сърцето да затвориш ми вратата.

Изплаках и обидите, които

с мен вървяха от дете.

Не може на место безмълвно да стоите,

да се крия от мечтите като зад перде.

Поръсвах всичко както казваха с пепел,

по някога се давех със сълзи.

На външен вид изглеждах много весел,

с несподелена болка в моите гърди.

Изплаках всичко, вече нямам сълзи,

дълго търсих ядката на моите мечти.

Търсех, търсех верните си фрази,

сърцето ми с ядката да полети.

В.Й. 07.11.2018г.