Изплакана съм (като дъжд от вчера),
изсъхнал по безлюдни тротоари.
Прелиствам се от думите-клишета,
записани в безлични мемоари.
Изплакана съм ( в стихове любовни).
С мастилени сълзи пропита в листа.
Задрасквана... изписвана наново.
Прочитана така... на прима виста.
Изплакана съм (като молеща сълза),
търкулнала се тъжно по лицето.
Със устните преглътнах любовта,
а тя намери пътя... до сърцето.
© Кремена Стоева Todos los derechos reservados