Застреля ме от упор! Не с куршум,
а с думи, натежали от обида...
Да беше премълчал... и тъй на ум,
яростта да облекчиш! Аз да не видя...
Един път преглътни поне! Не знаеш,
несподеленост, колко дълго пих! Мълчах,
усмихвах се и продължавах! Нехаеш...
за всяка рана нелечима! Аз в грях,
живях за себе си изгубена! Сама,
притихнала вървях... скърбяща...
Дълбоко в нищото преглъщах тишина,
пречупена... на колене пълзяща. ...