ИЗПОВЕД
Често ме пробожда тази тайна болка,
спирам се, дъха си притаявам,
сърцето ми прескача задължителните паузи
и всичко в мене става възклицателно –
и думите, и чувствата, и погледът, и устните.
Очите ми изпиват през миглите ти светлината,
от устните ти вземам тишина
и възклицателните стават въпросителни –
и в думите, и в чувствата, и в погледите, и във устните.
Сънят пристига, както винаги навреме
и въпросителните тихо лягат ...