Gareva (Гинка Гарева)
86 189
23 jul 2009, 0:51

Изповед 

  Poesía
545 0 15

Обичах те. Ти знаеше това,

но не поиска да се спреш при мене.

Бях много млада. Луда бях глава.

Не знаех как се пада на колене.

 

Сега, когато всичко вече знам,

събираш ме отново  с топли устни.

Завръщаш се завинаги. И сам.

И нищичко не искаш да пропуснеш.

 

А аз в това не търся тържество.

До теб смутена в мрака коленича.

Не си за мене вече божество,

но аз си зная колко те обичам.

 

Гинка Гарева

 

 

 

 

© Гинка Гарева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??