И З П О В Е Д
Кошмар е моят ден. Кошмар е моят сън.
Вървя към бряг студен – не чувам шум, ни звън...
Разтворя ли очи, протегна ли ръка –
усещам пак сълзи, докосвам суета.
Как шеметно бучи натегнала глава!
Кръвта е без очи, но плаче в сетива...
Кошмар е моят ден, кошмар е този свят,
щом близкият до мен днес враг е - вместо брат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse