renika67 (Ирена Георгиева)
150 174
18 may 2011, 22:22

Изповед 

  Poesía » De amor
509 0 4

Въпрос на време е да си отида,

остатъци от обич има в мен,

но мисля, че за теб ще е обида,

нима с трохи ще си задоволен.

 

Нима за милостиня ще се бориш,

дали пред мене ще се унижиш,

не ще допусна да ме молиш

или със някой друг да ме делиш.

 

Не бих поискала да те ранявам,

все още си ми много мил,

но няма нищо друго да ти обещавам,

животът много ни е променил...

 

Когато влюбих се във теб, улегнал,

аз бях наивна, чиста, непорочна,

към мене с жажда две ръце протегнал,

със шеметна любов започна...

 

Сега обаче хладни са ръцете,

прегръдката е празна, а в леглото студ,

сърцата са разбити... да, и двете...

ти тласна ме да бъда с друг.

© Ирена Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Когато ме боли, не мога толкова лирично да говоря! Ти си силна жена! Поздрави!
  • Ако знаеш как ме докосна с този стих,Рени...Поздрав най сърдечен!
  • Усетих болката ти... прекрасно е написано, наистина
  • Много е хубаво и истинско
Propuestas
: ??:??