Нощта е тиха, тъй ясна.
А самотата, тъй призрачно ужасна.
Там, където си, мислиш ли за мен?
Спомняш ли си онзи ден?
Бяхме млади, бяхме буйни.
Още помня очите ти, приказните, чудни.
Можеше да виждаш в тъмнината.
Колко съм се лъгал. Слепотата.
Видях края, още в самото начало,
но ме беше страх да продължа направо.
Пробвахме се. Не стана.
Любовта ни май не беше толкова голяма. ...