ДИС (Деа)
298 6687
9 mar 2020, 12:02

Изповед 

  Poesía
644 3 6

Очи на кошута.

В косите ми - злато.

Тупти ми във скута

горещото лято.

Ръцете ми нежни

умеят да галят.

Нозе белоснежни 

умора не знаят.

Смехът ми е също

на звън, водопаден.

Сълзи ми горещи

извират от ада.

Душата ми - демон

и ангел. И още

изгряваща денем,

изгаряща нощем.

Снага ми - висока

топола изправена.

В сърце ми посока -

любов неподправена...

Но беше тогава...

Сега, след години

от огън жарава 

остана. Прости ми.

Понякога тъжна

си спомням. А зная,

че времето жъне

безпощадно. Това е...

Но съща съм, знаеш

за теб. Не отричай...

Преди ме желаеше,

сега ме обичай!

 

© Деа Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??