Изповед...
На светлата радост в ефира,
в безкрая, дори и отвъд –
пред тебе Духът ми се спира:
Море – развълнувана гръд!...
На теб разлюляна Стихийо
аз искам да кажа това,
което в Душата си крия
от злобната хорска мълва́...
Обичам те толкова много
Море: и Живот и Мечта,
безкраен стремеж и тревога
събрани във всяка вълна́...
А зная, ти също обичаш
познавам избранникът твой,
със пориви бурно-лирични
затихвате в нежен прибой...
... Той милва ту кротко, ту страстно,
а ти развълнувано днес –
Море, в любовта си прекрасно
със Вятъра в дивен финес!...
23.03.2021./Едно време в морето
© Коста Качев Todos los derechos reservados