8 abr 2007, 15:48

Изповед..... 

  Poesía
982 0 0

Приказка стара зная една,

разказва се в нея за млада жена,

за чувства и страсти, за тъга една

и за нейната объркана съдба.

 

Тя обвита била в самота

и страдала много, много лета,

но при нея дошла любовта

и пленила измъчената й душа.

 

И в прекрасна, лунна нощ

появил се там, тогава,

мъж, на нея отреден,

сякаш от мечтите сътворен.

 

Във мига, във който го съзряла,

тя веднага осъзнала -

този мъж й е изпратен

като дар, тъй благодатен.

 

Чувствата, които я обзели,

изплашили я в дън душа,

но тя подтиснала ги цели

и разума решила да послуша.

 

Ала, когато влюбено сърцето е,

то с разума не се съветва,

а чувството по-силно е от всякога

и потушава всяко тук съмнение.

 

Но прокоба зла надвиснала над нея,

по-лоша дори и от смъртта

и като вещица коварна

й отнела любовтта.

 

Приказкатау засега, без край е

и това си е беда,

защото младата жена

потънала е в мрачна долина.

© Юлияна Русинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??