Навън е нощ. Трептят звезди,
но тъмно гледат моите очи.
Но тъй съм тъжна аз сега.
Обичам те. Тъй искрено, тъй нежно,
но в мен е скрито всичко снежно
и под снега дори за миг
дали ще чуеш нявга моя вик?
Дали разбираш мойта мъка,
прикрита зад Студеното лице?
Дали и теб Амур с лъжа,
пронизал в твърдото ти сърце?
Защо ме гледаш с пламнал лик? ...