2 mar 2008, 17:53

Изповед 

  Poesía
1051 0 4

Изповед


Черни очи

гледат в тъмнината.

Безизразно лице.

Изражението на душата.

Сенките пристъпват,

надеждите отстъпват…

 

Истината убягва.

Затворен пожар.

Изгаря реални чувства.

Създадената заблуда расте.

Как се живее така

с бремето на мисълта.

Как да няма тъга,

когато желанията

далече са от реалността! 

 

Клетка в главата,

затворила е словата.

Стена пред мисълта.

Мозък в ковчег.

Далеч от желания обект.

Насъбрани пречки в куп,

превръщат ме в труп.

Прекрасно - животе груб!

© Господин Браунстоун Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??