ИЗПОВЕД
Признавам си, отче, грешен съм много,
надявам се прошка ти да дадеш,
ще си призная греховете свои,
ако ли не - прогони ме далеч!
Завиждам, отче, завиждам аз много,
на всички мъже, що имат жени,
вечер с семействата свои прекарват,
а аз ги прекарвам все във сълзи!
Самотен съм, отче, самотен съм много,
искам женица да имам и аз,
малко детенце в кошарка да плаче,
да си ги гледам с много любов!
Кажи ми, отче, греховете мои,
много големи ли са сега,
прошката твоя дали заслужавам,
ако ли не - по-добре да умра!
© Самотен Самотник Todos los derechos reservados