Ако днес ти кажа със какво сгреши,
нима очакваш, че за всичките години бих простила?,
арогантност, ревност, огорчения, сълзи,
и пак фалшиво на светът да се усмихна.
Не търси вината в някой друг,
докато те утешават, че си по-добрият,
цял живот ще живееш в таз заблуда,
и след мене ще е лоша всяка друга.
Късно е да съжалявам,
че годините назад не ще се върнат,
но не мога отново в тебе да повярвам,
тъга и нещастие да се преглътнат.
Казваш ми, че очите никога не лъжат – да,
остана само болката във тях,
и всеки път когато ги погледнеш си спомни,
колко червени и подути са били.
Кога последно ме видя да се усмихвам,
замислена, безмълвна винаги стоя,
а когато реша със теб да поговоря,
винаги упреци и критики търпя.
Самочувствието ти е стигнало до небесата,
а покритието по-ниско от тревата,
защо мислиш се за нещо повече от другите кажи,
и с какво по-точно си?
Живей си там във твоя свят,
където винаги ще бъдеш прав за всичко,
крещи, викай и ругай,
но между мен и теб,
настъпи своя край.
Може би някога сме имали хубави моменти,
не мога да си спомня само,
преди колко години бяха те,
щастието отдавна от живота ми ти заличи,
а душата ми ранена,
не може да ти го прости!
ПП..
посветено на моя приятелка с пожелание
за повече щастие и късмет в любовта .
© Велина Todos los derechos reservados