Сълза съм аз, изпълнила окото на сърна,
тъгата е отдавна моя тиха спътница, сестра…
Ний срещнахме се някога във време на прелом,
когато Раят рухна и смъртта навлезе с взлом…
Преди аз бях частица от прохладната роса,
която капеше от тихи и уханни дървеса,
разливах се в потоци темпераментни и буйни,
в които вглеждаха се и небето, и звездите лъчеструйни.
И още гушех се в листата нежни на цветята,
пързалях се надолу, после литвах в небесата,
там с дъгата аз палувах, сетне пак се втурвах със любов
да целуна и тревата, и пръстта, и всичко, що изваял беше Бог. ...