Моят шепот е толкова тих,
звук от страница шумоляща.
Аз съм просто поредният стих -
непрочетен... съм равен на нищо...
Аз родих се на белия лист
създаден във миг вдъхновение,
в порив от сълза по-чист,
и в минута на безвремие...
Сега съм тук, стоя пред вас,
и чакам някой да ме прочете,
да чуе моя шепнещ глас,
но не със слух... а със сърце... ...