Тези струни, тлеещи в душата,
като че ли тъжни са сега.
Нежност ли ни даде самотата,
или просто миг от вечността.
Защо, когато се обичаме със теб,
тъй лесно съдбата ще ни раздели.
Защо щастието тъне в лед
и самотни днес сме аз и ти.
Струните така жално пеят,
изпращат тъжно любовта.
А душите сълзи леят,
сгушени от вечна самота. ...