Тази Пролет я чакам аз цяла година
и на щъркели бели изпращам пак вест,
че измазах с вар най-накрая комина,
че им пазя гнездото от лани до днес.
И да знаят, че баба и дядо ги няма,
те са ангели бели, те Горе кръжат,
че на двора тъй пуст има слама,
нека идват и ново гнездо да градят.
Нека кацат на воля по покрива стар,
да отпускат криле уморени от път.
Ще ги чакам, тъй както се чака другар,
там изгубен по стръмния друм на светът.