23 sept 2010, 7:45

Изпринтирано от мозъка 

  Poesía » Filosófica
630 0 6

Тамбурице, къде ме потири?!...
Сякаш птица запяла е, отдалеко...
Ще изпратя на Небето пешкирче
да не плаче... Да му е леко...

За какво ли запяла е птицата?
Виж, виж! Със синичко шалче...
Колко е слънчев денят, белолицев!
Колко свети! Колко я гали!

Тамбурата е забръмчала за скритото
и отвътре ми чегърка душата...
Ако искаш да береш маргарити,
трябва само да минеш реката...

За какво, тамбурице, си жална?!
Къде хукна, луда вода?!
От търкаляне камъчетата са овални,
ама спрат ли, потъват в блата...

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??