ИЗПЯТА МИ Е ПЕСНИЧКАТА ВЕЧЕ
… изпята ми е песничката вече – уверено вървя към своя край.
Като лавина старостта се свлече и аз се свих във нея на кравай.
От мене все по-често се изплъзват желания, надежди и мечти.
И кефя се на всяка глътка въздух, която във душата ми трепти.
И – ако Бог ме гледа от Всемира, додето с Обич аз си му мълча,
се надам да почерпи халба бира – да поседим на моята бохча.
Да му река: – Сполай Ти, мили Боже, че светлите си песнички изпях,
че в този свят, до ужас невъзможен, аз нивга подир Теб не сторих грях.
Простѝ ми, че ти ида – ненадеен? – с последния небесен асансьор.
А песничката моя ще я пеем със ангелите в Рая – в смесен хор.
14 февруарий 2025 г. ...