mihri61 (Милко Христов)
506 1185
2 jul 2011, 0:29

Изсушена самота 

  Poesía » De amor
887 0 11

Аз съм само една бяла риза,
влюбена до яката,
която още помни пръстите ти,
 разораващи нишките на тялото,
преди да разкопчаят душата
и да изперат следите от
тютюна,
парфюма,
миризмата на смачкани банкноти в джобчето,
незабелязания  косъм,
невнимателното червило,
разлятото вино,
саждите от камината, пред която...
и капчиците пот,
смесени със сълзите по рамото,
когато влакът тръгва
и аз не мога да го спра,
защото съм бяла,
а не червена.

Сега ме размахва вятърът на простора
за радост на щипките -
пластмасови белезници за изсушената ми самота.

© Милко Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??