Изсъхнал извор
От изсъхнал извор пия любовта,
защото ти не ми я даваш,
а аз за тебе ще умра,
само ти да не страдаш.
За тебе бих слязла под тревата
и отново ще се преродя,
но ето суха е реката,
извираща от нея - любовта.
От най-малкия ти жест пия,
дори и въздух да е той,
а любовта във мене крия
и не намирам аз покой.
Но не мога с теб да се сбогувам,
не съм готова още за това,
дори насън единствено да те целувам
и от изсъхнал извор да пия любовта.
Ще скитам по света огромен,
но сърцето вечно ще е зов,
добро утро и сбогом,
моя несподелена любов!
23.07.2004
© Радослава Михайлова Todos los derechos reservados