23 jul 2008, 10:27

Изсънувах те 

  Poesía
805 0 8

Не умряха цветята със утрото,

просто късно след тях се събуди,

появи се денят - някак смръщено,

свойте зеници нейде изгубил.

В езерата отглеждам змиите си,

(свикнах вече да пия отрова),

да, превърнах се някак във скитница,

да ме върнеш обратно не можеш.

Ще вървя, а полята прошарени

неусетно след мен ще стареят,

прокълнах небесата-изгнаници,

всяко чувство от мен да отнемат.

Безвъзвртано удуших цветята ти

и бодлите им остри изскубнах,

изсънувах те аз преди утрото,

ти за мене се късно събуди.

 

 

© Эоя Михова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??