Изтрих я вече самотата си.
Твоето присъствие усмихва
и най-вледенените участъци
на сърцето ми, със сняг покрито.
Изтрих и сълзите си засъхнали,
а най-солените превърнах в шоколад,
защото ти ми даваш топлината си
на пролетта, която аз проспах.
Изтрих със гумичка за моливи
думите графитени на хората
и сега само ти си във главата ми.
Ти - моето желание за Коледа.
Изтрих нощите безсънно изгубени
и оставих тези, във които си ти.
А ти обичаш да се криеш във съня ми
и да създаваш стотици мечти.
Изтрих всичко, което бе излишно,
от хардуера на моето сърце.
И ти разпростри се колкото поискаш -
цялото сега е само твое.
© Сюзън Смърт Todos los derechos reservados