Господи, колко ти вярвам!
И колко е пусто в душата ми!
Прощалното ти писмо?
Извини ме, но ще го пратя
право в кошчето.
Писна ми да отварям писма,
във които ми казват:
"Беше хубаво
снощи,
а сега продължавам нататък."

В тези мои непрекъснати
отрицателно опити,
които все трупам
и трупам,
и трупам,
се научих и аз
да се любя, без да се влюбвам.

Търсих в гугъла
как се казвали онези
жрици във храмовете,
дето предлагали
сексуални услуги
на поклонниците
и събирали дарове
за своите богове - сводници.

Е, навярно
съм нещо такова!
Тя, душата ми не боли,
защото я няма!
Оставила съм я явно
в някой от въпросните храмове
да се моли на Бога.

Да, не боли.
Не боли!
Чуваш ли, не боли!
Тъй че,
щом видя "прощалното" ти писмото
в пощата ми,
само ще натисна "Изтрий".