... защо крещят пияниците вън, защо трошат бутилки на асфалта,
защо превърна се в кошмарен сън и ни мори животецът ни калпав,
в озъбен ден без маска и без грим защо така се мразим помежду си,
защо на безразличие воним? – по гари, по пазари, в автобуси,
додето сутрин с третите петли се будят с обич другите народи,
кой има интерес да бъдем зли – и за носа в миражи да ни води,
и все се питам в чий ли интерес е да живеем и да мрем тъй бедни,
додето бърка в кацата с петмез побърканият Банкянски изедник,
и бъдещето твое тъне в мрак – там ни една звездица не трепери! –
народе мой! – световен изтърсак, зачеркнат във Господните тефтери.
© Валери Станков Todos los derechos reservados
Толкова точно, казващо много и будещо тъга... Голям си, Валери!