3 abr 2009, 9:35

Изумена луна 

  Poesía » Otra
529 0 5

                Изумена луна

 

 

                И всяка дума вече е излишна.

                А погледите капят като кръв

                по пролетните млади листи,

                окъпани от пролетния дъжд.

 

                За кратко птиците са онемели,

                самотни в пролетната тишина.

                И буен, вятърът дори не смее

                да люби нежно младата гора.

 

                Раздялата е тъжна и красива.

                Днес повече от всеки преден  път.

                Очите ú са пълни с тежки сълзи

                и днес изглежда няма те да спрат.

 

                Луната бяла истински е изумена

                от толкова безкрайна  тишина.

                Изтича времето на обич временна.

                Сбогувам се с нея и оставям я сама...

 

 

© Димена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви, милички !
  • От всяка раздяла боли.
    А тук и природата е съпричастна.
    Хубаво, Димена.
    Поздрави!
  • за първи път срещам красиво изразена раздяла...
  • ,,Раздялата е тъжна и красива''

    Красива но тъжна...

    Силен стих, Димена!
    Поздрави!
  • Много красиво,многочувствено....
Propuestas
: ??:??