tanyavd (Татяна Борисова)
122 2130
12 ago 2010, 10:20

Изумрудена стихия 

  Poesía » Otra
794 0 10

Такава странна, волна, непонятна,

неповторима, искрено усмихната загадка,

в която вятър спомени далечни гони,

в която глас на ангел

нежни звуци рони,

която със ръце изплита

звездни клони

и люшва се в безкрая на сърцето,

далеч на края на света, където

ще полети, ще осъзнае и...

ще се открие.

И ако днес това, което си,

наричаме Мария,

то утре превърни се

 в тишина космична, във любов

и разпилей се като изумрудена стихия.

И слепила молитвено ръце,

бъди единствено това, което си;

Душа,

Божествената отразена светлина.

 

На Мария

© Татяна Борисова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??