5 may 2019, 19:29

Изумрудени пътеки 

  Poesía » Verso libre
810 4 14

Битките с мрака са безбройни -

оказа се, че той има много лица

и ме напада от там където

най-малко съм очаквала...

Почти не прибирам меча си -

от светлина

и съм в готовност,

всеки миг да се защитавам!

А злото пак ехидно се смее

в очите ми! И ми казва... Предай се!

Не си очаквала,

че ще те нараняват с думи куршумени,

че душата ще поеме цялата болка

и ще се чувства толкова безсилна...

И ето държа в ръцете си щит от обич,

трансформирам мрака в светлина

и смело продължавам напред...

Въпреки болката и раните

сетивата ми са изострени

и улавят вибрациите

на безусловната любов!

И вървя по изумрудени пътеки...

А луната все някога ще се покаже!

Пленена е...! Сега е в лапите на мрака...

Затова ще разчупя кристалните решетки

и тя ще заблести отново а изумрудите

ще ми покажат пътя!Всъщност...

аз вече добре го познавам

той ме води към върхът -

където меча от светлина

ще докосне небето!

И тогава няма да се чувствам изгубена

в безбройните битки... тогава след толкова

лутане, безсънните нощи и обиколяне

в лабиринта на тревожните въпроси...!

Ще намеря отговора...! Всъщност...

се оказа, че винаги съм го знаела!

Независимо какво ми се случва

и през какво преминавам...

съм съумявала да опазя

душата си бяла и изпълнена

с надежда, че нещата ще се променят

към по-добро и любовта е ключът

към промяната. И ето все още държа

меча си от светлина в десницата си...

И ще се боря за истината, мира и свободата!

И тогава все някога ще достигна до онова

състояние на духа в което търсенето

ще приключи, и изумрудените пътеки

ще ви покажат верният път към върха!

А, аз ще се завърна у дома...!

Там сред звездите...!

 

02.05.2019г

Катя

 

 

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мечтая си за слънчеви пътеки
    където все към извора ме водят
    на знание, мъдрост и надежда,
    че светът е тъй прекрасен...
    Вълшебство е изгрева -
    докосва душата ми...
    Виж този свят -
    как кристално блести,
    целува деня ми...
    с вълшебство докосва,
    най - новата страница
    от книгата на живота!
    Катя

    Благословена вечер мили, приятели!
  • Албена, благодаря ти за хубавия коментар!
  • Хареса ми особено финалът!... Поздравления, Кате!
  • Пепи, благодаря ти за хубавия коментар!
    Така е, Пепи, търсенето продължава и изумрудът е в пътеките
    а може би и в нас самите!
    Мечтая си за слънчеви пътеки
    където все към извора ме водят
    на знание, мъдрост и надежда,
    че светът е тъй прекрасен...
    Вълшебство е изгрева -
    докосва душата ми...
    Виж този свят -
    как кристално блести,
    целува деня ми...
    с вълшебство докосва,
    най - новата страница
    от книгата на живота!
    Катя
  • Търсенето никога не приключва, докато душата е жива! Изумрудът е в пътеките!
  • Иване, благодаря ти от сърце за хубавите думи!
  • Катя, благословена си, че усещаш ритъма, хармонията и съвършенството на природата и космическите сили. Заветна мечта е човек да бъде в мир и хармония със себе си и с цялата вселена, да обича с безусловна любов, да може да вижда светлината в душите на другите, нещо което се е преподавало в Школата на Учителя Беинса Дуно! Още веднъж: Моите поздравления, Катя!
  • Вчера вървях по изумрудените пътеки към върха
    и всичко бе кристално чисто - ромона на реката
    синьото небе, слънцето, свежия дъх на гората,
    песента на птиците, топлата милувка на вятъра...
    Съвършенството на природата... И осъзнавам,
    че съм една малка звездна прашинка
    във всемирния свят!Наистина нося светлина
    и търся светлината.Дори не се замислих за битките
    в живота. Само попивах с жаден поглед миг съвършенство...
    Радост и безусловна любов изпълват сетивата ми!
    И разбрах, че изумрудените пътеки ме водят
    към вътрешен мир, хармония и надежда,
    че светът може да бъде обичан и бял!
    Иван и Маргарита, за мен е чест да ви видя на страницата си...
    Благодаря ви от сърце за топлината, хубавите думи и коментари!
    Благодаря ви от сърце за подкрепата, Гавраил, Младен, Ангелче,
    Иван и Маргарита!Бъдете благословени мили приятели!

    Катя
  • Кате! Прекрасна творба! Знаеш ли... Мисля, че мястото на човека е тук. На земята. Задачата му е да я пази и облагородява. Да се множи, за да има повече грижи за този уникален свят! Но, той не се грижи за него, а дивашки го експлоатира. А, всеки носи светлина и търси светлина. Никой не си признава, че малко, или много е помогнал на мрака. Поздрав!
  • Катя, в тази творба ти представяш една мащабна панорама на чувства и пътя, който те води към върха, път осеян с много препятствия. Уверено вървиш по този път, знаеш, че там ще видиш светлината, Бог... Преодолявайки препятствията, човек се извисява духовно. А после се завръща у дома, сред звездите, където го чака неговата мечта - сродна душа, която ще го дари със щастие...
    Моите поздравления, Катя!
  • Младене, благодаря ти за хубавите думи и коментар!Винаги успяваш
    да прочетеш между редовете и да доловиш фината материя на текста!
    Мило,Ангелче благодаря ти от сърце за хубавите думи!
    Бъдете благословени мили приятели!
  • Създаваш космическо и мистично усещане у читателя, Катя! Усещане в името на доброто и на спасението. Точно това усещане ми е сред любимите такива. Поздравявам те!
  • Гавраил, благодаря ти от сърце за хубавите пожелания!
  • Нека изумрудените пътеки са като дъгата която е символ на красотата и любовта.
Propuestas
: ??:??