2 jun 2015, 22:12

Извезани от обич 

  Poesía » Otra
942 0 6
(двойно)
Минавам тихо по мъжките ти стъпки
и всеки спомен е дълго съзерцание.
Преглъщам най-горчивите ти глътки,
съпреживявам всяко твое изпитание.
Поемам болката, тъга не ти оставям,
която да дере и да тежи в ръцете ти.
Препращам сила и вяра ти дарявам
с молитва да достигне до сърцето ти.
Ръце разтварям, провождам те с очи
по път житейски и всеки пристан нов.
Дар ти нося – с нишки изгревни лъчи ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??