Извиках на крайпътните тополи

27 feb 2010, 10:52

Poesía » Civil

431 0 4

Извиках на крайпътните тополи:

- Защо стоите край шосето голи!
Макар и да е целият във дупки,
това е пътят за Европа, знам!
Не чувствате ли поне малко срам!
И вие ли сте вече проститутки!

Не сте ни малки, нито малолетни!
Да бяхте се мъничко пооблекли....!

Отвърнаха ми стройните тополи:

- Не се гневи, не ни вини, човече!
Нас есенният вятър ни съблече,
листата ни отвлече надалече
и няма да ги върне нивга вече!

Стоим сега край пътя боси, голи!
Но ний сме горди, истински тополи!
Заболи сме чела във висините!
И цяла зима голи да седим,
пак няма никога да се смирим,
да се продаваме - като жените!

- О, нека не злословим за жените!
Че те си знаят най-добре самите!

Тополите ви мъчи само хлад,
а хората - и болка, страх и глад!
И ако някои са се смирили,
не от добро на туй са се решили!

Да бе кадърна нашата държава,
от бой, от глад и студ да ги спасява,
едва ли в студовете би стояли
покрай шосета и край магистрали!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

monilia (Симеон Пенчев)

2010-03-29T16:10:15+03:00

Чудесно е стихотворението !
Шестичка !
Wali (Виолета Томова)

2010-03-01T17:18:19+02:00

Метафората, това сравнение с тополите е чудесно.Wali./Виолета Томова/
ВаняИ (Ваня Иванова)

2010-02-27T19:34:52+02:00

Да!Много си прав и много добре сиго казал!Поздрав!
yogimax (Василена Т)

2010-02-27T13:37:59+02:00

С тъжна ирония за нашата объркана държава!
Харесах,привет!