Извинение
"Защо причиняваш това на света?"
синът ми
Какво ли причинявам на света
със нескопосаните си стихотворения?
Със хладната, себична суета
на хиляди глаголи и сравнения?
Дали ще го направят по-красив,
по-честен, по-добър и романтичен
куплетите ми с ритъма си сив,
с вкуса горчив, банално-носталгичен?
Светът си може явно и без тях...
Върви си той в утъпканите друми.
Напразно цели нощи аз не спах
да нижа нанизи от светли думи.
И осъзнала се, покрусено се свих
и даже извиних се примирено:
„Прощавай, свят, че нещо причиних
със свойте драсканици настървени.”
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Звучиш обидено, но знам че ще ти мине
И ако искаш да знаеш пък, на мен лично ми причиняваш само хубави емоции, било то смешни, сериозни или обичливи
И ще си те чета коооолкото си искам
само не спирай да пишеш :* -
Еее, младите никога не разбират старите и обратно...
Но ето, тези, със сродна на твоята душа, драскащи в този сайт, те обичат и те четат с удоволствие. Благодаря за великолепните творби, които си публикувала тук! -
Ее, не са драсканици...
-
И светло и тъжно е, но най-вече е красиво. Благодаря!
-
Думите-те нараняват най-много когато са казани от онзи, който най-много обичаме. Благодаря ти! За всичко написано.
-
нали изкуството е точно за това - да ПРИЧИНЯВА неща, понякога опияняващи, понякога горчиви...
а пък и на света са му нужни светли думи и хора...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
А ти... продължавай всe тъй хубаво да ДРАСКАШ! 6-так!