Върхът нахлупи крива бяла шапка.
И зимен сън заспаха
висините.
Но кацна на реброто на елхата
една звезда
и дълго ме разпитва.
Когато изповядах тишината,
в която само времето
растеше...
Една река забързана и сладка
дъха ми си позна
и го отнесе. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.