18 feb 2024, 16:09

Извор 

  Poesía
161 1 0


Ти си дъждовен извор и океан.
Във вените на живота течеш.
И капеш я по челото по обяд,
я под очите вечер изтичаш.

Ти си искра и пожар.
По юлското пладне изгаряш.
Топиш и галиш света.
Душите и мислите сгрявяш.

Ти си стрък и стебло.
На гърба си носиш израстване.
Все нагоре е твоят взор.
В кората ти е скрито послание.

Ти си прашинка-земя.
Раждаш живота след зимата.
От малки и плахи семена
Създаваш всемирната приказка.


Ти си атом и вселена.
Необятна, далечна и близка.
Сияние в тихи небеса
Комета в нежна обвивка.

Ти си реалност и сън.
Ментален път от енергия.
Магия и малка мечта.
Чистоплътна творяща материя.

Ти си човек и жена.
Калейдоскоп в разширени зеници.
Пренареждаш безкрайно света
В борба за ред, след душевни размирици.

© ДИВИЯТ КОН Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??