Агитката на дните ни мълчи...
Предъвква охладнелите ни чувства.
В колчана не останаха стрели,
с които във войната да се впуснем...
Не ни отива някак си. Пораснахме...
(Това съвсем не значи помъдрели)
В картинката на десетте ни разлики:
Еднакъв страх - върху еднаква смелост...
Извива се змията на раздялата
и пак отново в ъгъла заспива...
Обидата се мръщи като мащеха,
отказвайки съвсем да си отиде... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse