Превърнали усмивките си в спазми,
разпъваме на дните жартиера,
заплюти от късмета, сухи пазви
на люлки детски празнотата мерят.
Строшили огледалните неистини,
познаваме лицата си във локви.
Душите ни са отънели писъци,
порязани от чувство за самотност.
Устите си превърнахме в муцуни,
захапали на луненото питата,
сънуваме кошмарни пълнолуния
и се събуждаме през потни викове. ...