... такива като нея Господ сам ги вае,
(когато е навярно в настроение)
С душа на истинска вълчица
и плът за грях. Без никакво съмнение.
Бурни дъждове по нея да се стичат.
Моретата да кипва. Диви.
Девет пъти. От вълнение.
Заплаче ли на радост да прилича,
(а очите ѝ да са още по-красиви).
Да няма мира. Ни покой. Ни завет.
Мислите да я превиват. Все бодливи.
И дяволи в кръвта ѝ да се давят.
Храм за някого да е. Олтар да бъде.
Обич, вяра и молитва в дните сиви.
Око на ураган. Със нежно име.
Искра от огън. Пламък жив. И орисия.
След нея нищо няма - само жажда.
Предвидима, страшна неизбежност.
... и Господ сам я вае. От копнежи.
От любов. И дива нежност.
Жени Иванова
© Jasmin Todos los derechos reservados