26 mar 2009, 21:15  

Жабешката кожа 

  Poesía » Otra
896 0 20
Разпознах те по кожата, дето виси
на ръждясал пирон над огнището -
от бакърен шагрен, на дълбоки резки,
и с ефекти, по-черни от нищото.
 
Омагьосан жабок - моят жлеб или длаб
(как преметна опашка съдбата ми!?).
Чаша леден шербет след горчивия хап
бе наградата за самотата ми.
 
Запристигаха в дар сладкодумни кервани,
стари приказки идваха в двора ми.
За хилядата нощи поисках в замяна
само тази - към тебе отворена.
 
Не посегнах към кожата даже наум.
Не посмях да я хвърля във огъня.
Само слушах на думите плавния шум
и у тебе попивах оголена.
 
Беше толкова лесно, без онзи шагрен,
да проникна до клетка, чак в костите.
За родени без кожа - подобно на мен,
бе Великденска ситост след постите.
 
Чак до снощи проклетата кожа вися,
все на оня пирон над огнището.
Беше твоя заслуга, че тя изгоря -
за какво са ни кожи във нищото?...
 
Радост Даскалова

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Днес много исках точно този стих да прочета и затова се опитах с търсачката . Не стана точно тогава, но пък Някой си знае работата и ме доведе при теб (без търсачка).
    И отново се насладих на поезията ти!
  • Еее, разочароващо ли ще бъде ако вметна, че Кошчейщината в конкретния случай едва ли има смисъл изобщо да съществува макар и в концептуална форма? Пък и аз, хм, нямах намерение да ти свалям кожата, рокерията или нещо трето (по-желано), да кажеш.
  • Рег, мъж като е-да му проснеш кожата е разбираемо, ама от жабок може пък да излезе и принц, кой знае?!Зем.
  • Почти винаги си те оставям за десерт, харесва ми. Някак оставяш следа, оставяш различни усещания след прочита. Благодаря за удоволствието от сърце!
  • Пак благодаря на всички прочели!
    Зем - май си прав, и е задължително да се целуват всички срещнати жабоци...
    Тома - внимавай с целуването, че жабокът ми на Кощей мяза като ревнува
    Даре, и аз искам по-често да съм на първа, но както се случи - не е загуба голяма, ако почакам.
    майстора - четох стиха на титикака, и там не видях нищо общо с написаното от мен...всеки е свободен да трактува както желае вечните теми...и не харесвам конфликтите! - моля, не ме забърквайте в тях!
    стихът ми е написан на 04.03.09
    http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=105081
    На всички пак благодаря за вниманието!!
  • Останах без кожата си даже след прочита!
    Днес се радвам на много, много добра поезия!
    Благодаря!
  • Еее, Рег, след тоя стих ми иде да те почна да те целувам, докато не се превърнеш в жаба, принцеса, или нещо, по-желано трето.

    Супер, thank you, че те има.
  • Радостчице Даскалова, не е смахнато това което се написала-то си е песен! Смахнато е това, че все пропускаш да целунеш Жабока! Зем.
  • Пишеш наистина страхотно.
  • !!!
    Толкова ми е хубаво да те чета!
    Стихът е страхотен!
  • Великолепие си, Рег*!!!
  • "Разпознах те" по въздушния трепет
    със вълшебства изпълнил простора...

    Поклон,Рег!
  • приказница великолепница си!

    Рег*
  • А аз не знам как да ви благодаря, че сте толкова мили с мене, и че все още ми четете смахнатите приказки...
    Благодаря ви!
  • Не знам дори какво да напиша... Страхотно, Рег!
  • Проникновено е до клетките!
  • В твоя чест, бих си свалила кожата под това стихотворение!
    Мноо кеф, мноо нещо! Браво!
  • Нямам думи да опиша възхищението си!!!
    Прегръщам те!
  • Ве-ли-ко-ле-пи-е!!!
    Не мисля, че е редно да се повтарям, колко много, много харесвам стиховтете ти и колко много се радвам на всеки един от тях!
    Прегръдки, Рег!* Поезия си!...
Propuestas
: ??:??