29 oct 2008, 21:20

Жадни за сълзи 

  Poesía » Filosófica
1273 0 4
По стоманеното острие на моята същност
вървят осъдени на изкушение девици.
Прикрили в бяло женската си външност
крилете си те режат. На шевици.
Достигам ги отново и отново. В мъгла.
Спрял пред порта на безвятърни одежди.
Мирисът на грях оковава ми плътта,
а любовта е изветряла от надежди.
Кръжат орлите с ириси на лешояди,
облечени в безпаметност и отмъщение.
Те застигат на ята душите млади
след всяко непризнато прегрешение. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Борисов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??