Зората отваря щастливи зеници
и слънцето пали свойте лъчи,
с надежда поглеждат първите птици,
жадуват то бързо снега да стопи.
Макар и царица все още на трона,
прибира си зимата свойте игли,
опърпана гледа свойта премяна -
парцалени, мръсни, снежни следи.
Капчукът запява своята песен,
на клоните вятърът дава мечти,
стрелкат се птици в свода небесен,
всички бленуват за топлите дни.