17 nov 2009, 9:30

Жадувана пролет... 

  Poesía
474 0 6

                                                                                                              ... то ли потеряли...

 

незавършен...

 

денят

се завива

с нощта...

 

посребрил

с тънки нишки

съня ми

 

а морето...

 

разлива

пенлива

снага

 

да покрие

следите

в дланта ми...

 

...

после...

 

слънчево пари

рисува очи...

 

и задъхано

тича

нагоре

 

като вятър ехти

като залез шепти

 

в пълни шепи

с жадувана

пролет...

 

но е есенно вън

и замират лъчи

 

разпилели се

жадно

в косите  

 

и изпих те до дъно

а още боли

 

всяка ласка

преляла

в очите…

 

и когато нощта ме обгръща

 

по ръцете…

 

(в сребро

те гради)

 

все в морето

тъгата

прикривам…

 

като жажда

която…

 

боли...

 

 

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??