Жажда

7 may 2019, 18:49

Poesía » De amor

319 0 0

А колко мъничко ми трябва,
отдавна не мечтая за дворци...
Споделено, шепнещо мълчание,
тишината нас да покори.

Докосване изпълнено със нежност,
тишината в твоите очи,
съблечени, умиращи надежди,
разкъсващи душите ни сами!

Души- самотници, облечени в тяло!
И сънища изпълнени със плам!
Копнеещо, жадуващо мълчание...
И ти вода в пустиня, истинска вода!

06.05.2019
Диана Димитрова

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.