12 sept 2021, 19:42

Жажда 

  Poesía » Otra
329 0 7

 

“Цял живот има пред нас”

казваш ти и ме оставяш жадна.

Засищаме други тела -

нашите остават гладни,

Утоляваме умовете им -

забравяме за своите,

Душите им лекуваме -

нашите боледуват.

Създаваме им спомени,

омесваме истории,

любов им прибавяме,

вода донасяме,

а ние с теб жадни оставяме.

...и изтича животът,

като пясък през пръстите ни

изтича и :

                      „Цял

живот

                                има

                                                           п р е д

                                                         н

                                                        а

                                                              с….“

и изчезваме ...

© Ирен Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Пепита, Роси, благодаря.
  • Ентропията на живота, която води до натрупване на отсъствия в душата. Докато се разтворим и изчезнем. Много смислено и хубаво!
  • Гладни и жадни оставаме понякога 🙂
  • Благодаря, Пепи за поетичния коментар
  • Дали имам време още и за себе си да живея?
    Борих се за мен, за теб, за кой ли не, да оцелея...
    Поглеждам назад, май вече дояждам последния комат
    от погачата, отредена да ни храни до края,
    само дето надбягвайки се с времето късно разбрахме,
    че от толкова много неща, дето учехме, бяхме,
    едно нещо така и не остана време и не разбрахме,
    а и кой да ни каже, кой знае?
    Кога е краят...
  • Благодаря. миночка
  • Най-хубавото нещо, живота, свършва бързо, не наситили се, си тръгваме от този свят, дано го осъзнаем по на време и да започнем да го ценим. Много хубаво, Ирен!
Propuestas
: ??:??