Жажда

22 nov 2008, 21:28

Poesía » Otra

895 0 2

Намирисвам те, красива смърт.

Усещам полъха ти отдалеч -

пробождаш ме с кървав меч

и къпя се в кървящи ями.

А там, някъде в реалното, стоят

присвили тъжните усмивки.

Гледам ги аз и броя,

унизителните, подли присмивки.

Зажаднял съм за истина,

за човечност у всеки,

за мига на човека - истински,

за прераждането на вашите души.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.