9 ago 2007, 9:42

ЖАЖДА 

  Poesía
470 0 10
Някои твърдят, пришпориш ли съдбата,
ще дойдат суеверните- да отмъстят!?
А силата откриеш ли си, някой път,
пак ще се намери кой да сложи прът.

Да угаси искрица жива,
или пък усмивка милостива!
Нали се раждаме със плач!?
Защо няма повече смях!?
Нали светът не е сенчест!?
А толкова, толкова цветен!?
И колко древно е нашето племе,
а сега гаснем и едва тлеем!
И ставаме бродници в чужди земи!
Жертви изкупителни, все зли!
Изтръгнати от нашата ЗЕМЯ ХУБАВА!
И всеки й вярва, тачи и целува!
Като вода живителна... я жадува...

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??