Жажда

24 ago 2008, 13:19

Poesía

877 0 2

Поглежда през прозореца в нощта,

навънка мрак и тъмнина,

навежда тя глава, а в душата

болка и тъга.

Когато птичето запее, когато слънцето

изгрее -

едно момиче, жадно то милее пак да се

усмихва и отново да живее.

В очите грейва блясък, в душата пламва

пламък.

Защо съдбата си играе, защо проклина и

терзае?

Едно момиче вечно да копнее, да търси и

милее...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-09-20T21:33:56+03:00

красива си...
Dark_Island (Таня Георгиева)

2008-08-24T14:52:56+03:00

Хареса ми - поздравче!!!